чумèря се, -иш се,
мин. св. чумèрих се, несв., непрех. Разг. 1. Свивам си веждите, бръчкам си челото, за да изразя недоволство от нещо; мръщя се. Бебето се чу мереше, набръчкваше устни като за плач. М. Кремен. 2. Прен. За небе, време — ставам тъмен, мрачен, заоблачавам се. Заранта влакът вървеше вече измежду два зида тъмни лесове Над тях се чумереше северното небе, лишено от живот. Вазов.Виж повече